1366 г. Смутни времена на Балканите и в Европа.
Крале, царе и императори се въртят в омагьосан кръг... Всеки се бори срещу всекиго. Всеки търси съюзници и се озърта в кой момент дори най-доверен аристократ или близък роднина ще го удари в гръб.
А прииждащите от изток турци се оказват удобни наемници ту за един, ту за друг владетел и... заливат земите ни.
2012 г. В Созопол е открит странен скелет.
Археолозите могат да го датират, но не и да кажат кой и какъв е бил този човек. Но и той е имал име и история. А може би по странен начин неговата съдба е била преплетена с бурните събития от онова далечно минало?
Галина Златарева гради особен, но убедителен образ на активен млад мъж, небезразличен към бедствията, връхлитащи земята му. Той търси начини да се намеси и промени потока на събитията, с което да избави българите от петвековна турска власт.
"... Оксан седна на стола и каза пределно откровено:
– Идвам много отдалече, царю. Представи си как времето тече. След теб се раждат и живеят други хора, техните деца и децата на техните деца. И така стотици години. И през тези стотици години земята ти е завладяна от турците. И всеки, който надигне глава за съпротива, отсичат му я. Насилват жена му, отвличат децата му, палят къщата му... Загиват стотици и хиляди българи, докато прогонят тези завоеватели. Искаш ли да направиш така, че да не завладеят нашата земя?
– Защо си толкова сигурен, че ще я завладеят?
– Защото вече са я завладели половината.
– Нищо не са завладели. И ромейската империя я има. И Вълкашин държи югозапада, и Добротица се е укрепил на изток, и Влайку е силен във Влахия. Всяко царство си е на мястото. И моето, макар да е васално.
– Търновско, Видинско, Добротишко... Все е България, царю! Двама от братята ти загинаха в битка за нея под Стара планина, бранейки тая обща България. Тя е една на всички ни. Няма моя и твоя..."
